“Прозрачно зелено, сребристо искряща трева, мирис на мокра земя, една проскърцваща порта. Нарцисите са се свили, обидени от солената влага. Името ти има невероятен вкус, понечвам да го изрека и вече съм забравил буквите.
По тези …
Джак Корнфийлд:
“Прочутият последовател на Юнг Робърт Джонсън отчита колко трудно е за мнозина от нас да повярваме в собствената си доброта. По-лесно ни е да разпознаем себе си в своите най-лоши страхове и мисли – в онези непризнати черти, наречени от Юнг нашата „сянка“. „Любопитното е, пише Джонсън, че хората посвещават повече усилия да се противопоставят на благородните аспекти на своята сянка, отколкото на тъмните й страни… По-тревожно е да установиш, че имаш дълбоко вкоренено благородство на характера, отколкото да откриеш, че си нехранимайко.“
William Shakespeare (1609) – Sonnet 116
Let me not to the marriage of true minds
Admit impediments. Love is not love
Which alters when it alteration finds,
Or bends with the remover to remove:
O no! it is an …
Snowmelt pond warm granite
we make camp,
no thought of finding more.
and nap
…
“Човек е като калейдоскоп – куха пръчка с огледало и натрошени цветни стъкълца. Той обича красотата на думите, отразени в собственото му разбиране и интелектуалност. Когато човекът си спомни кой е, калейдоскопът ще падне от …
Преди няколко години се мръщех дори само при мисълта да ям сурова риба с водорасли и ориз. Случи се така обаче, че ме заведоха да ям суши в много добър японски ресторант в Чикаго, и …
Една любима детска, и не дотам детска песничка: Облака – белогривые лошадки
Мимо белого яблока луны,
Мимо красного яблока заката
Облака из неведомой страны
К нам спешат и опять бегут куда-то.
Облака, белогривые лошадки,
Облака, что вы мчитесь без оглядки?
Не глядите …
приказка от Джани Родари
Един ден със светофара, който висял на главния площад в Милано, се случило нещо странно: всичките му светлини изведнъж се оцветили в синьо, и хората не знаели какво да правят – да …
Хорхе Луис Борхес
Не ще спаси те онова, което други
написаха, които твоят уплах умолява;
не си останалите и сега се разпознаваш -
сърцевина на лабиринта, който е заслуга
на твойте бавни стъпки. Нито те спасява
агонията на Исус или …
Из една стара дискусия в Трудните форуми:
“Представете си, че всеки човек, всяко същество, си има своя пътечка в Нищото. А пътечката си я представете като безкраен ред от клавиши на музикален инструмент, несвързани един …
